Слушай, това трябва да ти го разкажа все едно някакъв руски новогодишен филм, честно. На 31 декабря, когато беше вече почти девять вечера, цялото семейство се беше събрало вкъщи на маминия борщ, вече знаешь, как при нас всегда традиции. Звънецът издрънча и всички толкова се сепнахме, че ако някой беше изтървал салата Оливье, щяхме да я търсим под масата още и до сега. Мама изпусна лъжицата тъкмо в тенджерата, тате спря В лесу родилась ёлочка по средата на и много, много радости. Аз пък се задавих с парче курабие едва не плюх върху чинията на Миша.
Кого още чакаме? шашнато пита мама и се оглежда всички сме налице, уж.
Брат ми Саша, строи кула от конструктор Лего с дъщеря си, четиригодишната Вера. Поглежда ме, избледнял като прясно изкипяло мляко.
Не е възможно измрънка той.
Но, разбира се възможно било. Отиваме до вратата и кой стои там? Някой, с когото не сме се виждали от половин година бившата му жена, Катя. В едната ръка носи салата Оливье, в другата бутилка Абрау-Дюрсо.
Семейство! сияе тя. С наступающим всех!
Става тишина дето се вика, можеш да я режеш с ножа за селедка. Всички сме като вцепенени.
Катя накрая събирам кураж. Но нали
Что мы с Сашей развелись? прекъсва ме тя, влиза като у дома си. Это да. Но я же развелась с НИМ, а не с вами. Или мы тут встречаем настоящий Новый год только с Сашей? Нет же, мы семья.
Мама, както винаги първа преглътна ситуацията и се обърна по дипломатически:
Вообще-то, разумно.
Мааам! Саша се хваща за главата.
Тётя Катя! Вера писва радостно и се хвърля да я гушне.
И в този момент стана ясно, че сме калпаво сплотено семейство.
Вечерята беше нещо средно между анекдот и театър. Катя си седна на старото място, помагаше с пълнения гусь, подаваше на Саша солта, все едно нищо не е било.
Ещё картошки пюре? пита го тя.
Ну да, пожалуйста Саша изглежда тотално объркан.
Всё ещё храпишь по-ночам как трактор?
Катя, ну пожалуйста
Твоя новая девушка должна быть готова. Важная информация.
Нет у меня никакой девушки!
Ну так и торопиться некуда.
Тате подритна мен под масата, опитва се да не се смее. Мама си налива още шампанско, прави се на много заета. Аз гледам да не се задавя пак.
Когато раздавахме подаръци, Катя беше приготвила нещо за всеки. Даже и за Саша книга Как перестать злиться и научиться медитировать. Обяснява с най-лек тон: Ты ведь всегда бушуешь по поводу раздельного сбора мусора. Пусть поможет.
Саша отвори подаръка, стиснал зъби, пита: Ну и зачем мне это?, а Катя вече се смее. Цялата ситуация като от чудна руска комедия.
Но на края, когато Вера заспа на дивана с глава в скута на мама и краката върху коленете на Саша, всичко омекна. Катя и Саша си разменят онзи особен поглед, който го имат само хора, преживели заедно много неща.
Мама нежно хваща Катя за ръката: Ты всегда семья, Катя. Развод это не повод прекращать быть частью нас.
Докато миехме чиниите след празника, гледах всички и си мислех е, да, ние не сме нормални. Но сме си наши малко раздрънкани, но много сплотени.
Саша пренася Вера до колата.
Я тебя подвезу, казва с въздишка към Катя.
О, какой ты джентльмен! Ты понимаешь теперь, почему я за тебя вышла?
А ты понимаешь, почему мы развелись?
И двамата се смеят. Чудя се, какво ли ще стане с нас през новата годинаТръгват в студената нощ, светлините от нашия прозорец още премигват. Аз бутам пердето да ги гледам Катя и Саша вървят рамо до рамо, а върху снега падат две еднакви сенки. Обръщат се едновременно, сякаш усещат погледа ми, и ми махат. Подсмърчам малко не от тъга, а защото навън вече се сипят големи, новогодишни снежинки.
В хола мама прибира чашите, поглежда към мен с онзи поглед, в който има цяла година спокойствие:
Ей, животът като салата Оливье никога не знаеш на какво ще попаднеш, но всичко накрая е вкусно, ако сме заедно.
И аз отговарям:
Наздраве, мамо. За нашето лудо семейство.
Някъде отвън вече гърмят първите фойерверки. Нова година влиза през прозореца с мирис на пържени картофи и малко шампанско по ръкавите. Всички се смеем и се прегръщаме и, ей-Богу, точно в този момент вярвам, че нищо не може да ни раздели.
Защото при нас традицията е една: каквото и да се случи, винаги оставяме място на масата за всекиго, който се върне у дома.
