Знаешь, как стана всичко? Във вторник вечер се връщах от работа, минавам покрай едни кофи до входа в Харков, и виждам лежи едно кученце до боклука, цялото мокро, клечаво, скимти и трепери. Просто не ми даваше сърце да го подмина. Присядам, заговорих му тихичко, а то махна с опашка, гледа ме с едни такива очи, че… Нямаше как, взех го, прибрах го вкъщи, избърсах го със стара хавлия. Изобщо не съм предполагала колко проблеми ще ми донесе това.
На следващия ден започнаха коменти да валят. Една съседка, Мария Павловна, спира ме на стълбите:
Надеюсь, твоя собака не окажется злобной.
Друга махва с ръка и нарочно по-високо казва:
Люди сейчас всех подряд домой тащат.
Но най-тежкото беше, когато домоуправителят на блока, Иван Сергеевич, дойде да ми каже, че някои съседи се тревожели. Цитирам: Собака портит внешний вид дома. Разсмях се. Външен вид? Това е живо същество, не някаква мебел!
После още един съсед изкоментира:
Неудивительно, что наш район так выглядит в последнее время.
Двама други ми се оплакаха, защото кучето веднъж излая, когато един скутер мина много близо. А като излизам да го разходя, усетих как всички затварят прозорците. Все едно водя проказа.
Веднъж го разхождам една жена ме заговорва и. ми казва, че собака принесёт блох, че е по-добре да го върна оттуда, откуда он взялся. Питам я: Къде е това оттуда? А тя свива рамене, сякаш говорим за боклук, а не за живо същество.
И почнаха анонимните бележки на вратата ми:
Этой собаке здесь не место.
Подумай о других соседях.
Это тихий район.
Дори писаха, че я превращаю дом в приют.
А кучето нищо не прави лошо. Яде, спи и ме гледа с онези топли, благодарни очи, които никой друг и не забелязва. Заведох го на ветеринар, изкъпах го хубаво, нахраних го. С всеки изминал ден то ставаше все по-красиво и весело, все по-спокойно. А хората ме заклеймяваха виновна за всичко!
Стигна се дотам, че един мъж започна да разнася из входа, че я нарушаю спокойствие жильцов. Само че, като видя моята дъщеря Екатерина да си играе с кучето, изведнъж:
А, ну если для детей тогда другое дело…
И ето тук разбрах не кучето е проблемът. Проблемът са хората. Онези, които не могат да приемат нищо различно, освен собствената си представа за идеал. Двойни стандарти на живо.
Сега кучето е при мен. Казва се Мальчик. Надебеля, погледът му стана добър, вече спи спокойно. Съседите минават намръщени, ама нито дума повече.
А аз си знам моето по-добре да търпя чужди погледи и клюки, отколкото да изоставя едно беззащитно същество на съдбата му по уличките на Харков.
